11.06.2007 г., 11:17 ч.

Нашето сбръчкано детство 

  Поезия
5.0 / 3
687 0 2
Разкървавеното ми детство
е ухилено по кривите плочки.
От твоето изоставено детство
ръждясаха много пързалки.
На всички мои парцалени кукли
отрязах навреме ръцете.
Сега няма кой да прегръща
оловните ти войници.
Ожулените ми колене
са превързани с розови панделки.
За да коленича пред твоите белези,
нанесени по детски от мен. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Василева Всички права запазени

Предложения
  • На върха на иглата застанал, триста дяволи дишат в тила ми. Запокитвам в небесната яма любовта и над...
  • Почувства ли дъха ръждив в листата, изгубили облога със смъртта? Те стелят се със златен отпечатък и...
  • На сцената искряха светлините танцуващи във звезден пирует, когато от Страната на Мечтите пристъпвай...

Още произведения »