13 feb 2013, 14:48

Наследство

  Poesía » Otra
599 0 4

 

                                                               На Леонид

 

Мечтите, дето не домечтах,

на теб ги оставям, сине.

По пътя, по който безкрайно вървях,

надявам се ти да преминеш.

 

И песните, дето докрай не допях,

допей ги със пълен глас, сине.

Живота си, дето не го изживях,

живей го в щастливи години.

 

Дано чистия, светлия пролетен смях

в безизходицата да не изгубиш!

И колкото пъти аз не можах,

ти двойно по толкова да се влюбиш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...