13 февр. 2013 г., 14:48

Наследство 

  Поэзия » Другая
481 0 4

 

                                                               На Леонид

 

Мечтите, дето не домечтах,

на теб ги оставям, сине.

По пътя, по който безкрайно вървях,

надявам се ти да преминеш.

 

И песните, дето докрай не допях,

допей ги със пълен глас, сине.

Живота си, дето не го изживях,

живей го в щастливи години.

 

Дано чистия, светлия пролетен смях

в безизходицата да не изгубиш!

И колкото пъти аз не можах,

ти двойно по толкова да се влюбиш.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??