На Леонид
Мечтите, дето не домечтах,
на теб ги оставям, сине.
По пътя, по който безкрайно вървях,
надявам се ти да преминеш.
И песните, дето докрай не допях,
допей ги със пълен глас, сине.
Живота си, дето не го изживях,
живей го в щастливи години.
Дано чистия, светлия пролетен смях
в безизходицата да не изгубиш!
И колкото пъти аз не можах,
ти двойно по толкова да се влюбиш.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
