Наследство
На Леонид
Мечтите, дето не домечтах,
на теб ги оставям, сине.
По пътя, по който безкрайно вървях,
надявам се ти да преминеш.
И песните, дето докрай не допях,
допей ги със пълен глас, сине.
Живота си, дето не го изживях,
живей го в щастливи години.
Дано чистия, светлия пролетен смях
в безизходицата да не изгубиш!
И колкото пъти аз не можах,
ти двойно по толкова да се влюбиш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
