28 nov 2017, 9:06

Наследство

  Poesía
394 0 2

 

Поникнала баба ми
под синьо небе. 
От него станали сини
очите ѝ. 

 

Побелявали дълго
косите ѝ, 
почернявал чемберът
след като дядо... 

 

Дълго баба 
самотно засяваше
с белите си ръце 
черната пръхкава
нива... 

 

По магистралите днес 
никнат сини
ангелови метличини.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миглена Цветкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Никоя магистрала не може да затрие пръхкавата нива на спомена, Меги!
    Много лично усещане! Благодаря!
  • Право в десятката! Страхотно! Сини метличини на магистралата! Като очите на баба! Прегръщам те!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...