28 nov 2017, 9:06

Наследство

  Poesía
395 0 2

 

Поникнала баба ми
под синьо небе. 
От него станали сини
очите ѝ. 

 

Побелявали дълго
косите ѝ, 
почернявал чемберът
след като дядо... 

 

Дълго баба 
самотно засяваше
с белите си ръце 
черната пръхкава
нива... 

 

По магистралите днес 
никнат сини
ангелови метличини.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миглена Цветкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Никоя магистрала не може да затрие пръхкавата нива на спомена, Меги!
    Много лично усещане! Благодаря!
  • Право в десятката! Страхотно! Сини метличини на магистралата! Като очите на баба! Прегръщам те!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...