28 нояб. 2017 г., 09:06

Наследство

393 0 2

 

Поникнала баба ми
под синьо небе. 
От него станали сини
очите ѝ. 

 

Побелявали дълго
косите ѝ, 
почернявал чемберът
след като дядо... 

 

Дълго баба 
самотно засяваше
с белите си ръце 
черната пръхкава
нива... 

 

По магистралите днес 
никнат сини
ангелови метличини.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Миглена Цветкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Никоя магистрала не може да затрие пръхкавата нива на спомена, Меги!
    Много лично усещане! Благодаря!
  • Право в десятката! Страхотно! Сини метличини на магистралата! Като очите на баба! Прегръщам те!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...