28.11.2017 г., 9:06

Наследство

392 0 2

 

Поникнала баба ми
под синьо небе. 
От него станали сини
очите ѝ. 

 

Побелявали дълго
косите ѝ, 
почернявал чемберът
след като дядо... 

 

Дълго баба 
самотно засяваше
с белите си ръце 
черната пръхкава
нива... 

 

По магистралите днес 
никнат сини
ангелови метличини.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миглена Цветкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Никоя магистрала не може да затрие пръхкавата нива на спомена, Меги!
    Много лично усещане! Благодаря!
  • Право в десятката! Страхотно! Сини метличини на магистралата! Като очите на баба! Прегръщам те!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...