Наследство

Поезия

388 0 2

Поникнала баба ми
под синьо небе.
От него станали сини
очите ѝ.

Побелявали дълго
косите ѝ,
почернявал чемберът
след като дядо...

Дълго баба
самотно засяваше
с белите си ръце
черната пръхкава
нива...

По магистралите днес
никнат сини
ангелови метличини.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

stenli499 (Станислава)

Никоя магистрала не може да затрие пръхкавата нива на спомена, Меги!
Много лично усещане! Благодаря!

2017-12-12T09:55:01+02:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Право в десятката! Страхотно! Сини метличини на магистралата! Като очите на баба! Прегръщам те!

2017-11-28T09:50:15+02:00

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0