Nov 28, 2017, 9:06 AM

Наследство

  Poetry
390 0 2

 

Поникнала баба ми
под синьо небе. 
От него станали сини
очите ѝ. 

 

Побелявали дълго
косите ѝ, 
почернявал чемберът
след като дядо... 

 

Дълго баба 
самотно засяваше
с белите си ръце 
черната пръхкава
нива... 

 

По магистралите днес 
никнат сини
ангелови метличини.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миглена Цветкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Никоя магистрала не може да затрие пръхкавата нива на спомена, Меги!
    Много лично усещане! Благодаря!
  • Право в десятката! Страхотно! Сини метличини на магистралата! Като очите на баба! Прегръщам те!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...