7 ene 2016, 10:22

Настояще

  Poesía » Otra
576 0 5

пленници

всеки на своето Его

все воюваме

на Живота в общия кръг

за мира  отвъд него...

а Мирът ми те пита сега

ще се срещнем ли 

в онова

от което няма къде да се скрият 

придобитите притежания

на делата трябва им плът

а на думите състрадание

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Така де..., затова истината и честта вървят с гордо вдигната глава...!!!
  • vedrina (Марина Стоянова) На този свят- скришни работи се намират всякакви, стига да има достатъчно за премълчаване. Премълчаното превръща лека-полека в притежание онзи, чието дело е... Благодаря за Вниманието
  • Мммм..., и да не забравяме, че нищо скрито на този свят не остава..., и най-вече притежанията...!!!
  • EvaFilth (Eva Filth) Благодаря! Ти пък успя да трогнеш мен. Сърдечни поздрави!
  • Много силна творба, която дълбоко ме трогна! Уви, ние сме пленници на егото, което носи най-голямото страдание.

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...