7.01.2016 г., 10:22

Настояще

573 0 5

пленници

всеки на своето Его

все воюваме

на Живота в общия кръг

за мира  отвъд него...

а Мирът ми те пита сега

ще се срещнем ли 

в онова

от което няма къде да се скрият 

придобитите притежания

на делата трябва им плът

а на думите състрадание

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Така де..., затова истината и честта вървят с гордо вдигната глава...!!!
  • vedrina (Марина Стоянова) На този свят- скришни работи се намират всякакви, стига да има достатъчно за премълчаване. Премълчаното превръща лека-полека в притежание онзи, чието дело е... Благодаря за Вниманието
  • Мммм..., и да не забравяме, че нищо скрито на този свят не остава..., и най-вече притежанията...!!!
  • EvaFilth (Eva Filth) Благодаря! Ти пък успя да трогнеш мен. Сърдечни поздрави!
  • Много силна творба, която дълбоко ме трогна! Уви, ние сме пленници на егото, което носи най-голямото страдание.

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...