7 янв. 2016 г., 10:22

Настояще

575 0 5

пленници

всеки на своето Его

все воюваме

на Живота в общия кръг

за мира  отвъд него...

а Мирът ми те пита сега

ще се срещнем ли 

в онова

от което няма къде да се скрият 

придобитите притежания

на делата трябва им плът

а на думите състрадание

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Така де..., затова истината и честта вървят с гордо вдигната глава...!!!
  • vedrina (Марина Стоянова) На този свят- скришни работи се намират всякакви, стига да има достатъчно за премълчаване. Премълчаното превръща лека-полека в притежание онзи, чието дело е... Благодаря за Вниманието
  • Мммм..., и да не забравяме, че нищо скрито на този свят не остава..., и най-вече притежанията...!!!
  • EvaFilth (Eva Filth) Благодаря! Ти пък успя да трогнеш мен. Сърдечни поздрави!
  • Много силна творба, която дълбоко ме трогна! Уви, ние сме пленници на егото, което носи най-голямото страдание.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...