Jan 7, 2016, 10:22 AM

Настояще

  Poetry » Other
574 0 5

пленници

всеки на своето Его

все воюваме

на Живота в общия кръг

за мира  отвъд него...

а Мирът ми те пита сега

ще се срещнем ли 

в онова

от което няма къде да се скрият 

придобитите притежания

на делата трябва им плът

а на думите състрадание

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Така де..., затова истината и честта вървят с гордо вдигната глава...!!!
  • vedrina (Марина Стоянова) На този свят- скришни работи се намират всякакви, стига да има достатъчно за премълчаване. Премълчаното превръща лека-полека в притежание онзи, чието дело е... Благодаря за Вниманието
  • Мммм..., и да не забравяме, че нищо скрито на този свят не остава..., и най-вече притежанията...!!!
  • EvaFilth (Eva Filth) Благодаря! Ти пък успя да трогнеш мен. Сърдечни поздрави!
  • Много силна творба, която дълбоко ме трогна! Уви, ние сме пленници на егото, което носи най-голямото страдание.

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...