15 jul 2010, 9:42

Настроение

  Poesía » Otra
553 0 1

Тъжна и бавна мелодия

разбива сърцето ми

на милион плачещи сферички.

Зелени луни

закриват с воал лицата си

и яхват

озъбени черни кучета.

Болката

бодли на кактус

забива в сърцето ми

и го оглозгва.

Звукът се процежда

като лунен лъч

през счупен прозорец

на празна и прашна стая.

Мастиленосини сълзи

рисуват любов

по белия лист на надеждата.

Вземи ги!

Те са моят подарък

за ТЕБ!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...