Тъжна и бавна мелодия
разбива сърцето ми
на милион плачещи сферички.
Зелени луни
закриват с воал лицата си
и яхват
озъбени черни кучета.
Болката
бодли на кактус
забива в сърцето ми
и го оглозгва.
Звукът се процежда
като лунен лъч
през счупен прозорец
на празна и прашна стая.
Мастиленосини сълзи
рисуват любов
по белия лист на надеждата.
Вземи ги!
Те са моят подарък
за ТЕБ!
© Нина Чилиянска All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
