Jul 15, 2010, 9:42 AM

Настроение

  Poetry » Other
550 0 1

Тъжна и бавна мелодия

разбива сърцето ми

на милион плачещи сферички.

Зелени луни

закриват с воал лицата си

и яхват

озъбени черни кучета.

Болката

бодли на кактус

забива в сърцето ми

и го оглозгва.

Звукът се процежда

като лунен лъч

през счупен прозорец

на празна и прашна стая.

Мастиленосини сълзи

рисуват любов

по белия лист на надеждата.

Вземи ги!

Те са моят подарък

за ТЕБ!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...