15.07.2010 г., 9:42

Настроение

549 0 1

Тъжна и бавна мелодия

разбива сърцето ми

на милион плачещи сферички.

Зелени луни

закриват с воал лицата си

и яхват

озъбени черни кучета.

Болката

бодли на кактус

забива в сърцето ми

и го оглозгва.

Звукът се процежда

като лунен лъч

през счупен прозорец

на празна и прашна стая.

Мастиленосини сълзи

рисуват любов

по белия лист на надеждата.

Вземи ги!

Те са моят подарък

за ТЕБ!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...