1 jul 2008, 12:08

Настръхнало

1.2K 0 16
Чета ти мислите,
а после се рисувам,
и кожата опарена
гори,
червено,
нажежено
до прекъсване,
на дъх насечен
вятърът свисти.

Чета ти мислите,
а после се срамувам,
със пръсти
по задъхано стъкло,
и някъде на тъмно те рисувам
от плът и кръв,
настръхнали в едно...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лулу Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Бе то бива пигмалиони и галатеи, ама... Я излизай от тъмното, колега!
    Поздрави!
  • Тук наистина е горещо и настръхнало!
    Поздравления Албена!
  • ей, благодаря на всички, страхотни сте, настръхнали или не , радвам се че сте тук )
  • Кеф ли бе, да го опиша!
    Как да не настръхне човек от теб!
    Чак косите ми щръкнаха!
  • Супер!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...