Настръхнало
Чета ти мислите,
а после се рисувам,
и кожата опарена
гори,
червено,
нажежено
до прекъсване,
на дъх насечен
вятърът свисти.
Чета ти мислите,
а после се срамувам,
със пръсти
по задъхано стъкло,
и някъде на тъмно те рисувам
от плът и кръв,
настръхнали в едно...
а после се рисувам,
и кожата опарена
гори,
червено,
нажежено
до прекъсване,
на дъх насечен
вятърът свисти.
Чета ти мислите,
а после се срамувам,
със пръсти
по задъхано стъкло,
и някъде на тъмно те рисувам
от плът и кръв,
настръхнали в едно...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лулу Все права защищены
