Настръхнало
Чета ти мислите,
а после се рисувам,
и кожата опарена
гори,
червено,
нажежено
до прекъсване,
на дъх насечен
вятърът свисти.
Чета ти мислите,
а после се срамувам,
със пръсти
по задъхано стъкло,
и някъде на тъмно те рисувам
от плът и кръв,
настръхнали в едно...
а после се рисувам,
и кожата опарена
гори,
червено,
нажежено
до прекъсване,
на дъх насечен
вятърът свисти.
Чета ти мислите,
а после се срамувам,
със пръсти
по задъхано стъкло,
и някъде на тъмно те рисувам
от плът и кръв,
настръхнали в едно...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лулу Всички права запазени
