Jul 1, 2008, 12:08 PM

Настръхнало

  Poetry » Erotic
1.2K 0 16
Чета ти мислите,
а после се рисувам,
и кожата опарена
гори,
червено,
нажежено
до прекъсване,
на дъх насечен
вятърът свисти.

Чета ти мислите,
а после се срамувам,
със пръсти
по задъхано стъкло,
и някъде на тъмно те рисувам
от плът и кръв,
настръхнали в едно...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лулу All rights reserved.

Comments

Comments

  • Бе то бива пигмалиони и галатеи, ама... Я излизай от тъмното, колега!
    Поздрави!
  • Тук наистина е горещо и настръхнало!
    Поздравления Албена!
  • ей, благодаря на всички, страхотни сте, настръхнали или не , радвам се че сте тук )
  • Кеф ли бе, да го опиша!
    Как да не настръхне човек от теб!
    Чак косите ми щръкнаха!
  • Супер!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...