28 oct 2020, 8:47

Настъпило е време за промяна

  Poesía » Otra
397 2 3

Държавата потъпка с лекота
стремежите на людете нормални
под стъпките да има свобода
и дните ни да бъдат натурални.

За тръпките дори не иде реч...
Бездомни са и хлебеца си просят.
Животът е голям и остър меч
и хората в душите си го носят.

Претеглят се съдбите на кантар.
Мечтите ни не спират да се ронят.
Държавата е алчен господар
и скелет зад стоманената броня.

Животът му изтекъл е докрай.
Останала е прашната премяна.
Страхът се е превърнал в обичай!
Настъпило е време за промяна...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Здравейте! Благодаря Ви! Бъдте здрави и вдъхновени!
  • Хубаво е!
  • Понякога на месец по творба в любими слагам, а за днес, втора вече...
    Каквото и да кажа ще е малко!
    За мен гражданския стих е венецът на Поезията, а този е много силен! С ударен финал.!
    Поздравявам те!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...