Държавата потъпка с лекота
стремежите на людете нормални
под стъпките да има свобода
и дните ни да бъдат натурални.
За тръпките дори не иде реч...
Бездомни са и хлебеца си просят.
Животът е голям и остър меч
и хората в душите си го носят.
Претеглят се съдбите на кантар.
Мечтите ни не спират да се ронят.
Държавата е алчен господар
и скелет зад стоманената броня.
Животът му изтекъл е докрай.
Останала е прашната премяна.
Страхът се е превърнал в обичай!
Настъпило е време за промяна...
© Димитър Драганов Все права защищены