28 окт. 2020 г., 08:47

Настъпило е време за промяна

398 2 3

Държавата потъпка с лекота
стремежите на людете нормални
под стъпките да има свобода
и дните ни да бъдат натурални.

За тръпките дори не иде реч...
Бездомни са и хлебеца си просят.
Животът е голям и остър меч
и хората в душите си го носят.

Претеглят се съдбите на кантар.
Мечтите ни не спират да се ронят.
Държавата е алчен господар
и скелет зад стоманената броня.

Животът му изтекъл е докрай.
Останала е прашната премяна.
Страхът се е превърнал в обичай!
Настъпило е време за промяна...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Драганов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Здравейте! Благодаря Ви! Бъдте здрави и вдъхновени!
  • Хубаво е!
  • Понякога на месец по творба в любими слагам, а за днес, втора вече...
    Каквото и да кажа ще е малко!
    За мен гражданския стих е венецът на Поезията, а този е много силен! С ударен финал.!
    Поздравявам те!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...