Насън

7 jul 2011, 21:56

Poesía

492 1 2

Насън

Отвъд хоризонта, отвъд дъгата,

търкулна се морен денят.

Прибра се слънцето, цяло в позлата,

заспива стихнал градът.

Вълните криви на дългите улици

в неясни сенки пълзят.

Някъде там между тях се намира

на детството мое домът.

Въздишка отронва с листата на двора

кедърът остарял.

Той всички мои дни и години

с кората си е преживял.

В сънища странни, в безумни приумици

дворът ме среща зелен,

рози и нежни лалета се втурват

да се здрависат със мен.

Как ухаеше къщата стара

преди много, много лета...

Само насън, само насън ще отварям

дървената врата.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

kustilka (Симона Димова)

2011-10-17T21:33:40+03:00

Много ме разчувства стиха ти.. Толкова е красив, хидяли чувства се борят в мен , мисля ,че усетих твоята емоция! Благодаря ти за това преживяване. Много ми хареса!
Katriona (Кети Рашева)

2011-07-08T10:30:10+03:00

Красив стих за една безкрайна носталгия!