Насън
Насън
Отвъд хоризонта, отвъд дъгата,
търкулна се морен денят.
Прибра се слънцето, цяло в позлата,
заспива стихнал градът.
Вълните криви на дългите улици
в неясни сенки пълзят.
Някъде там между тях се намира
на детството мое домът.
Въздишка отронва с листата на двора
кедърът остарял.
Той всички мои дни и години
с кората си е преживял.
В сънища странни, в безумни приумици
дворът ме среща зелен,
рози и нежни лалета се втурват
да се здрависат със мен.
Как ухаеше къщата стара
преди много, много лета...
Само насън, само насън ще отварям
дървената врата.
© Миночка Митева All rights reserved.
