Насън
Насън
Отвъд хоризонта, отвъд дъгата,
търкулна се морен денят.
Прибра се слънцето, цяло в позлата,
заспива стихнал градът.
Вълните криви на дългите улици
в неясни сенки пълзят.
Някъде там между тях се намира
на детството мое домът.
Въздишка отронва с листата на двора
кедърът остарял.
Той всички мои дни и години
с кората си е преживял.
В сънища странни, в безумни приумици
дворът ме среща зелен,
рози и нежни лалета се втурват
да се здрависат със мен.
Как ухаеше къщата стара
преди много, много лета...
Само насън, само насън ще отварям
дървената врата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миночка Митева Всички права запазени
