Насън

7.07.2011 г., 21:56 ч.

Поезия

490 1 2

Насън

Отвъд хоризонта, отвъд дъгата,

търкулна се морен денят.

Прибра се слънцето, цяло в позлата,

заспива стихнал градът.

Вълните криви на дългите улици

в неясни сенки пълзят.

Някъде там между тях се намира

на детството мое домът.

Въздишка отронва с листата на двора

кедърът остарял.

Той всички мои дни и години

с кората си е преживял.

В сънища странни, в безумни приумици

дворът ме среща зелен,

рози и нежни лалета се втурват

да се здрависат със мен.

Как ухаеше къщата стара

преди много, много лета...

Само насън, само насън ще отварям

дървената врата.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

kustilka (Симона Димова)

2011-10-17T21:33:40+03:00

Много ме разчувства стиха ти.. Толкова е красив, хидяли чувства се борят в мен , мисля ,че усетих твоята емоция! Благодаря ти за това преживяване. Много ми хареса!
Katriona (Кети Рашева)

2011-07-08T10:30:10+03:00

Красив стих за една безкрайна носталгия!