16 jul 2016, 17:40

Нататък

  Poesía » Otra
966 3 8

Все ме тегли нататък,

в свят невидим и нов:

с добрата без остатък

и със тиха любов.

 

Без вини и без грешки -

без лъжлив карнавал,

без царици, без пешки,

без сълзици печал.

 

Ще пристигна там, зная,

някой ден, някой ден,

ала в моята стая 

ще останат без мен:

 

една страстна китара,

едно коте добро,

снимка жълта и стара,

лебедово перо,

 

чифт големи пантофи,

търпелив контрабас,

недописани строфи

и портретът анфас.

 

Тръгвам все за нататък

с една шепа мечти.

Но след размисъл кратък

се отказвам почти.

 

Ще ми липсва там, зная,

във света странно нов

точно моята стая,

точно твойта любов.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...