Нататък
Все ме тегли нататък,
в свят невидим и нов:
с добрата без остатък
и със тиха любов.
Без вини и без грешки -
без лъжлив карнавал,
без царици, без пешки,
без сълзици печал.
Ще пристигна там, зная,
някой ден, някой ден,
ала в моята стая
ще останат без мен:
една страстна китара,
едно коте добро,
снимка жълта и стара,
лебедово перо,
чифт големи пантофи,
търпелив контрабас,
недописани строфи
и портретът анфас.
Тръгвам все за нататък
с една шепа мечти.
Но след размисъл кратък
се отказвам почти.
Ще ми липсва там, зная,
във света странно нов
точно моята стая,
точно твойта любов.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
