laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
Jul 16, 2016, 5:40 PM

Нататък 

  Poetry » Other
801 3 8

Все ме тегли нататък,

в свят невидим и нов:

с добрата без остатък

и със тиха любов.

 

Без вини и без грешки -

без лъжлив карнавал,

без царици, без пешки,

без сълзици печал.

 

Ще пристигна там, зная,

някой ден, някой ден,

ала в моята стая 

ще останат без мен:

 

една страстна китара,

едно коте добро,

снимка жълта и стара,

лебедово перо,

 

чифт големи пантофи,

търпелив контрабас,

недописани строфи

и портретът анфас.

 

Тръгвам все за нататък

с една шепа мечти.

Но след размисъл кратък

се отказвам почти.

 

Ще ми липсва там, зная,

във света странно нов

точно моята стая,

точно твойта любов.

 

 

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много нежно!
  • Вълнуващо и красиво! Харесах и оценявам!
    Поздрави от мен!
  • Развълнува ме...
  • Браво. Прекрасен стих!
  • Всичко това е неделима част от нас, иначе сме безродници!
  • Харесах, Нина!
    Светъл ден!
  • Тази всеотдайна любов към конкретното значи вярност... Наистина, "всичко" не значи твое. Толкова е хубаво, когато намерим повечето на всичкото... Според мен истинската любов я има тук. "Нататък" е за пречистване и почивка, но съм сигурна, че любовта може да премине и там... Любовта е навсякъде. А повечето от навсякъде е сърцето ни...

    Наследство

    "... с добрата без остатък
    и със тиха любов..."
    е научен светът ни
    да съшива добро.
    Всяка сутрин звездите
    свързват триста лъчи
    с още триста проблема,
    всяко аз - с всяко ти.
    Залепени в картина
    сме си чисто добро,
    само теб да те има,
    светъл, чуден живот...
  • Нина там е съвсем друго измерение .Не бързай!
Random works
: ??:??