Нататък
Все ме тегли нататък,
в свят невидим и нов:
с добрата без остатък
и със тиха любов.
Без вини и без грешки -
без лъжлив карнавал,
без царици, без пешки,
без сълзици печал.
Ще пристигна там, зная,
някой ден, някой ден,
ала в моята стая
ще останат без мен:
една страстна китара,
едно коте добро,
снимка жълта и стара,
лебедово перо,
чифт големи пантофи,
търпелив контрабас,
недописани строфи
и портретът анфас.
Тръгвам все за нататък
с една шепа мечти.
Но след размисъл кратък
се отказвам почти.
Ще ми липсва там, зная,
във света странно нов
точно моята стая,
точно твойта любов.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
