16 июл. 2016 г., 17:40

Нататък

965 3 8

Все ме тегли нататък,

в свят невидим и нов:

с добрата без остатък

и със тиха любов.

 

Без вини и без грешки -

без лъжлив карнавал,

без царици, без пешки,

без сълзици печал.

 

Ще пристигна там, зная,

някой ден, някой ден,

ала в моята стая 

ще останат без мен:

 

една страстна китара,

едно коте добро,

снимка жълта и стара,

лебедово перо,

 

чифт големи пантофи,

търпелив контрабас,

недописани строфи

и портретът анфас.

 

Тръгвам все за нататък

с една шепа мечти.

Но след размисъл кратък

се отказвам почти.

 

Ще ми липсва там, зная,

във света странно нов

точно моята стая,

точно твойта любов.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....