Също като убягнал смисъл...
като прашинка, падаща от твоята коса,
вятърът отново се е слисал
и заклещил се около твоята осанка
рисува светлина без мисъл...!
Като птица плуваща в река...
за всички красотата ти е неминуем поглед
и ако самата ти си знак
за лято или къс от есента,
то минутата без твойта истина сезон ще е...
© Маломир Стръков Todos los derechos reservados