30 may 2013, 18:21

Натюрмортът на една душа 

  Poesía » De amor
522 0 0

Също като убягнал смисъл...

като прашинка, падаща от твоята коса,

вятърът отново се е слисал

и заклещил се около твоята осанка

рисува светлина без мисъл...!


Като птица плуваща в река...

за всички красотата ти е неминуем поглед

и ако самата ти си знак

за лято или къс от есента,

то минутата без твойта истина сезон ще е...

© Маломир Стръков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??