Натюрмортът на една душа
Също като убягнал смисъл...
като прашинка, падаща от твоята коса,
вятърът отново се е слисал
и заклещил се около твоята осанка
рисува светлина без мисъл...!
Като птица плуваща в река...
за всички красотата ти е неминуем поглед
и ако самата ти си знак
за лято или къс от есента,
то минутата без твойта истина сезон ще е...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маломир Стръков Всички права запазени
