TheGoldenEnigma (Маломир Стръков)
115 18
May 30, 2013, 6:21 PM

Натюрмортът на една душа 

  Poetry » Love
525 0 0

Също като убягнал смисъл...

като прашинка, падаща от твоята коса,

вятърът отново се е слисал

и заклещил се около твоята осанка

рисува светлина без мисъл...!


Като птица плуваща в река...

за всички красотата ти е неминуем поглед

и ако самата ти си знак

за лято или къс от есента,

то минутата без твойта истина сезон ще е...

© Маломир Стръков All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??