Натюрмортът на една душа
Също като убягнал смисъл...
като прашинка, падаща от твоята коса,
вятърът отново се е слисал
и заклещил се около твоята осанка
рисува светлина без мисъл...!
Като птица плуваща в река...
за всички красотата ти е неминуем поглед
и ако самата ти си знак
за лято или къс от есента,
то минутата без твойта истина сезон ще е...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Маломир Стръков Все права защищены