Научѝ ме, птиче
на Валери Антимов
Научѝ ме, птиче,
да съм като теб-
хора да обичам
не от глад за хлеб;
да възпявам гласно
всеки изгрев нов,
да се любя страстно
със и без гнездо;
да летя в небето
даже под обстрел,
да съм щедър лете,
зиме да съм смел;
да съм здрав, но топъл
вътре и отвън,
да забравям вопъл,
щом потъна в сън;
план за ден да имам,
хоризонт - до век...
............................
Научѝ ме, мило,
как да съм човек!