Научих се
Научих се да ходя боса.
Да се забиват в мен игли.
Баба почина среброкоса.
В болница бе последният и миг.
Оттогава се научих да плача,
а татко остана сирак.
Доста често ходи на гроба и,
връща се сив и престарял.
Мълчи и стои замислен,
пуши от старата лула.
Тя все още мирише на дядо –
на тютюн и горски цветя.
Всяка вечер гледам небето
и наум звездите броя.
Помня древно предсказание,
ако преброя хиляда и една.
Научих се да ходя боса,
ако можеш ме хвани.
Не позволявай да си отида,
люби ме, люби, люби...
Да се забиват в мен игли.
Баба почина среброкоса.
В болница бе последният и миг.
Оттогава се научих да плача,
а татко остана сирак.
Доста често ходи на гроба и,
връща се сив и престарял.
Мълчи и стои замислен,
пуши от старата лула.
Тя все още мирише на дядо –
на тютюн и горски цветя.
Всяка вечер гледам небето
и наум звездите броя.
Помня древно предсказание,
ако преброя хиляда и една.
Научих се да ходя боса,
ако можеш ме хвани.
Не позволявай да си отида,
люби ме, люби, люби...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ванина Todos los derechos reservados
- Страхотно!
