Научих се
Научих се да ходя боса.
Да се забиват в мен игли.
Баба почина среброкоса.
В болница бе последният и миг.
Оттогава се научих да плача,
а татко остана сирак.
Доста често ходи на гроба и,
връща се сив и престарял.
Мълчи и стои замислен,
пуши от старата лула.
Тя все още мирише на дядо –
на тютюн и горски цветя.
Всяка вечер гледам небето
и наум звездите броя.
Помня древно предсказание,
ако преброя хиляда и една.
Научих се да ходя боса,
ако можеш ме хвани.
Не позволявай да си отида,
люби ме, люби, люби...
Да се забиват в мен игли.
Баба почина среброкоса.
В болница бе последният и миг.
Оттогава се научих да плача,
а татко остана сирак.
Доста често ходи на гроба и,
връща се сив и престарял.
Мълчи и стои замислен,
пуши от старата лула.
Тя все още мирише на дядо –
на тютюн и горски цветя.
Всяка вечер гледам небето
и наум звездите броя.
Помня древно предсказание,
ако преброя хиляда и една.
Научих се да ходя боса,
ако можеш ме хвани.
Не позволявай да си отида,
люби ме, люби, люби...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ванина Всички права запазени
- Страхотно!
