Autumn (Есен)
4

21 abr 2007, 21:31

Навик....

Poesía

1.2K 0 6

И идваш усмихнат и гладен...

Погледът празен...

Брeтонът небрежно загладен...

И лъхащ на хлад...

На масата панерът със хляб...

Горещата супа

и яхния от грах...

Салфетка и прибори,

чаша...

И аз по халат...

След вечеря -олекнал

и топъл

и мек...

Лежиш безметежен

и нежен

и лек...

Телевизор бълбука...

Аз - навик до скука

познат...

Ще рискувам...

И те целувам...

И пак този хлад...

От студ се пропуках...

И плаках цял час...

А ти неразбиращ...

"Нали те обичам...

Защо този плач?!..."

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Autumn (Есен)

Благодаря Ви изключително много за милите думи... Радвам се, че Ви е въздействало по някакъв начин... и че споделихте мнението си - то е много важно за мен.
До скоро писане..

2007-04-26T01:12:15+03:00
Miska_Kumaliska (Мелиса)

Страхотно е !

2007-04-22T13:20:18+03:00
svetlanal (Светлана Лажова)

Сиво,скучно ежедневие-навик...С малко въображение може да се избегне,даже е желателно.Браво за хубавия стих!!!

2007-04-22T06:49:17+03:00
Lord_Alioth (Фредерик )

Една блестяща експресия, стихотворението ти е сред най-добрите, които съм чел тук. И изобщо сред най-добрите, финалните стихове въздействат много силно на цялостното възприятие. Безспорно отличен.

2007-04-22T00:10:19+03:00
Aneta_kz (Анета)

Еех, защо по някога става така?
Но като стих е много хубав!

2007-04-21T22:03:08+03:00

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0