Навик....
И идваш усмихнат и гладен...
Погледът празен...
Брeтонът небрежно загладен...
И лъхащ на хлад...
На масата панерът със хляб...
Горещата супа
и яхния от грах...
Салфетка и прибори,
чаша...
И аз по халат...
След вечеря -олекнал
и топъл
и мек...
Лежиш безметежен
и нежен
и лек...
Телевизор бълбука...
Аз - навик до скука
познат...
Ще рискувам...
И те целувам...
И пак този хлад...
От студ се пропуках...
И плаках цял час...
А ти неразбиращ...
"Нали те обичам...
Защо този плач?!..."
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Есен Всички права запазени
