Apr 21, 2007, 9:31 PM

Навик....

  Poetry
1.2K 0 6
 

И идваш усмихнат и гладен...

Погледът празен...

Брeтонът небрежно загладен...

И лъхащ на хлад...


На масата панерът със хляб...

Горещата супа

и яхния от грах...

Салфетка и прибори,

чаша...

И аз по халат...


След вечеря -олекнал

и топъл

и мек...

Лежиш безметежен

и нежен

и лек...


Телевизор бълбука...

Аз - навик до скука

познат...

Ще рискувам...

И те целувам...

И пак този хлад...


От студ се пропуках...

И плаках цял час...

А ти неразбиращ...

"Нали те обичам...

Защо този плач?!..."

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Есен All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря Ви изключително много за милите думи... Радвам се, че Ви е въздействало по някакъв начин... и че споделихте мнението си - то е много важно за мен.
    До скоро писане..
  • Страхотно е !
  • Сиво,скучно ежедневие-навик...С малко въображение може да се избегне,даже е желателно.Браво за хубавия стих!!!
  • Една блестяща експресия, стихотворението ти е сред най-добрите, които съм чел тук. И изобщо сред най-добрите, финалните стихове въздействат много силно на цялостното възприятие. Безспорно отличен.
  • Еех, защо по някога става така?
    Но като стих е много хубав!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...