21 апр. 2007 г., 21:31

Навик....

1.2K 0 6
 

И идваш усмихнат и гладен...

Погледът празен...

Брeтонът небрежно загладен...

И лъхащ на хлад...


На масата панерът със хляб...

Горещата супа

и яхния от грах...

Салфетка и прибори,

чаша...

И аз по халат...


След вечеря -олекнал

и топъл

и мек...

Лежиш безметежен

и нежен

и лек...


Телевизор бълбука...

Аз - навик до скука

познат...

Ще рискувам...

И те целувам...

И пак този хлад...


От студ се пропуках...

И плаках цял час...

А ти неразбиращ...

"Нали те обичам...

Защо този плач?!..."

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Есен Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря Ви изключително много за милите думи... Радвам се, че Ви е въздействало по някакъв начин... и че споделихте мнението си - то е много важно за мен.
    До скоро писане..
  • Страхотно е !
  • Сиво,скучно ежедневие-навик...С малко въображение може да се избегне,даже е желателно.Браво за хубавия стих!!!
  • Една блестяща експресия, стихотворението ти е сред най-добрите, които съм чел тук. И изобщо сред най-добрите, финалните стихове въздействат много силно на цялостното възприятие. Безспорно отличен.
  • Еех, защо по някога става така?
    Но като стих е много хубав!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...