Autumn (Есен)
4 11
21 апр. 2007 г., 21:31

Навик.... 

  Поэзия
925 0 6
 

И идваш усмихнат и гладен...

Погледът празен...

Брeтонът небрежно загладен...

И лъхащ на хлад...


На масата панерът със хляб...

Горещата супа

и яхния от грах...

Салфетка и прибори,

чаша...

И аз по халат...


След вечеря -олекнал

и топъл

и мек...

Лежиш безметежен

и нежен

и лек...


Телевизор бълбука...

Аз - навик до скука

познат...

Ще рискувам...

И те целувам...

И пак този хлад...


От студ се пропуках...

И плаках цял час...

А ти неразбиращ...

"Нали те обичам...

Защо този плач?!..."

© Есен Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря Ви изключително много за милите думи... Радвам се, че Ви е въздействало по някакъв начин... и че споделихте мнението си - то е много важно за мен.
    До скоро писане..
  • Страхотно е !
  • Сиво,скучно ежедневие-навик...С малко въображение може да се избегне,даже е желателно.Браво за хубавия стих!!!
  • Една блестяща експресия, стихотворението ти е сред най-добрите, които съм чел тук. И изобщо сред най-добрите, финалните стихове въздействат много силно на цялостното възприятие. Безспорно отличен.
  • Еех, защо по някога става така?
    Но като стих е много хубав!
  • Движението стопява леда, а покоя пази от жегата. Така, че "студено сервиране"...!
Предложения
: ??:??