Навсякъде скрита
Потърсù ме в дъжда.
В тишината на шепотно постоянство,
във тактуване нервно по ламарината
или в тропот на чисти сълзи.
Аз - в едно с вятъра,
се променям като след пиянство
и превръщам се в антициклона през зимата
/ако заслужава си да не вали/…
Потърсù ме в бреза,
или в дрян, или пък в люляци,
между клони, в петолиния свирещи
и под сянка на бяло кокиче.
Виж ме там, на брега,
сред вълни, дето скачат на глутници,
там, сред пясъчни стъпки, примиращи,
ще се срещнем, за да те обичам...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Люсил Todos los derechos reservados
