Потърсù ме в дъжда.
В тишината на шепотно постоянство,
във тактуване нервно по ламарината
или в тропот на чисти сълзи.
Аз - в едно с вятъра,
се променям като след пиянство
и превръщам се в антициклона през зимата
/ако заслужава си да не вали/…
Потърсù ме в бреза,
или в дрян, или пък в люляци,
между клони, в петолиния свирещи
и под сянка на бяло кокиче.
Виж ме там, на брега,
сред вълни, дето скачат на глутници,
там, сред пясъчни стъпки, примиращи,
ще се срещнем, за да те обичам...
© Люсил Всички права запазени