Навсякъде скрита
Потърсù ме в дъжда.
В тишината на шепотно постоянство,
във тактуване нервно по ламарината
или в тропот на чисти сълзи.
Аз - в едно с вятъра,
се променям като след пиянство
и превръщам се в антициклона през зимата
/ако заслужава си да не вали/…
Потърсù ме в бреза,
или в дрян, или пък в люляци,
между клони, в петолиния свирещи
и под сянка на бяло кокиче.
Виж ме там, на брега,
сред вълни, дето скачат на глутници,
там, сред пясъчни стъпки, примиращи,
ще се срещнем, за да те обичам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Люсил Всички права запазени
