20 nov 2012, 22:26

Навярно

  Poesía » Otra
1.1K 0 2

 

Навярно

 

Сбогувам се със птиците, с цветята,

разделям се с мечтите си от тоз живот...

Нявярно в другия ще бъда вятър

или дъждовна капчица във нечие око.

 

Навярно ти ще стигнеш небосклона,

политнал на крилете на Пегас.

Една звезда от неговите клони

щом се отрони, може да съм аз.

 

Ще се разминем без да ме усетиш,

ще бъда без лице и без сърце,

Фантазия с коси разплетени,

на някое момиче-птица синьото перце.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Юлия Барашка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...