Навярно
Навярно
Сбогувам се със птиците, с цветята,
разделям се с мечтите си от тоз живот...
Нявярно в другия ще бъда вятър
или дъждовна капчица във нечие око.
Навярно ти ще стигнеш небосклона,
политнал на крилете на Пегас.
Една звезда от неговите клони
щом се отрони, може да съм аз.
Ще се разминем без да ме усетиш,
ще бъда без лице и без сърце,
Фантазия с коси разплетени,
на някое момиче-птица синьото перце.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Юлия Барашка Всички права запазени
