20 нояб. 2012 г., 22:26

Навярно

1.1K 0 2

 

Навярно

 

Сбогувам се със птиците, с цветята,

разделям се с мечтите си от тоз живот...

Нявярно в другия ще бъда вятър

или дъждовна капчица във нечие око.

 

Навярно ти ще стигнеш небосклона,

политнал на крилете на Пегас.

Една звезда от неговите клони

щом се отрони, може да съм аз.

 

Ще се разминем без да ме усетиш,

ще бъда без лице и без сърце,

Фантазия с коси разплетени,

на някое момиче-птица синьото перце.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Юлия Барашка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...