20 нояб. 2012 г., 22:26

Навярно

1.1K 0 2

 

Навярно

 

Сбогувам се със птиците, с цветята,

разделям се с мечтите си от тоз живот...

Нявярно в другия ще бъда вятър

или дъждовна капчица във нечие око.

 

Навярно ти ще стигнеш небосклона,

политнал на крилете на Пегас.

Една звезда от неговите клони

щом се отрони, може да съм аз.

 

Ще се разминем без да ме усетиш,

ще бъда без лице и без сърце,

Фантазия с коси разплетени,

на някое момиче-птица синьото перце.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Юлия Барашка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...