Nov 20, 2012, 10:26 PM

Навярно 

  Poetry » Other
626 0 2

 

Навярно

 

Сбогувам се със птиците, с цветята,

разделям се с мечтите си от тоз живот...

Нявярно в другия ще бъда вятър

или дъждовна капчица във нечие око.

 

Навярно ти ще стигнеш небосклона,

политнал на крилете на Пегас.

Една звезда от неговите клони

щом се отрони, може да съм аз.

 

Ще се разминем без да ме усетиш,

ще бъда без лице и без сърце,

Фантазия с коси разплетени,

на някое момиче-птица синьото перце.

 

© Юлия Барашка All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??