12 sept 2018, 13:41

Навярно аз в ада ще скитам

835 0 8

Навярно аз в ада ще скитам...
преминал през Страшния съд...
ще чувствам как пламъкът вечен...
превръща в прах моята плът...
и колкото пъти изгаря...
и колкото пъти гори...
неспирно ще се обновява...
неспирно тя ще ме боли...
и тъй вечността ще прекарам...
В неспирно мъчение... сам...
Ще мина нивата на ада... …
Изгубил представа за страх... …
Така изковах си съдбата...
по волята собствена в мен...
И нямам причина да плача...
че Богът към мен е студен...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Андрей Андреев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Това е философски въпрос. Според някои всяко ново нещо е добре забравено старо. Но дори и така да е, отживелици наистина съществуват. Според един покоен вече професор моделът на Католическата църква е изисквал съзвучие с времето, т.е. чести реформи. Така е във всяка сфера от живота - единственото сигурно нещо е промяната. Това, което е било тенденция в миналото, продължава да съществува de jure, но погледнато от друг ъгъл - е отживелица.
  • Аз се пошегувах с това за отживелиците, исках да те усмихна. Отживелици не съществуват. И знаеш ли защо. Защото няма нищо ново под слънцето
  • Определено са много по-възрастни от нас, и определено съм резервиран към огромна част от техните възгледи, и мога да критикувам дълго някои от техните творчески похвати, но това би било проява на субективизъм от моя страна.
    Съгласен съм и с виждането, че няма вечни тенденции, и кой знае, може би нещата наистина ще се обърнат.
    Прави ми впечатлението, че често изкуството, което носи благороден характер, е скрито, често се разпространява по интернет, а на преден план се появяват произведения (от всяка област на изкуството), които притежават отблъскващ характер.
    Може би поради тази причина аниме и манга поредиците са толкова успешни днес... те са една алтернатива, която е синкретична по своя характер, и която може да даде ценни житейски уроци. Може би те са и най-близко до моите разбирания за литература. Огромната част от тях са производни на поредици от книги и романи.
  • Хах, на колко години са тези журещи? Предполагам на много повече от нас с теб. Следователно ние сме бъдещето, а те отживелиците
  • Права си, журито не е гаранция за умения, но когато се състои от трима съвременни автори/критици, е гаранция за съзвучие с времето. На последната дискусия от конкурса, в който участвах, двама от тримата членове на журито, осъдиха символизма като добро начало, но въпреки това - отживелица.
    Времената се менят, а с тях, за съжаление, и темите в литературата.

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....