12.09.2018 г., 13:41

Навярно аз в ада ще скитам

834 0 8

Навярно аз в ада ще скитам...
преминал през Страшния съд...
ще чувствам как пламъкът вечен...
превръща в прах моята плът...
и колкото пъти изгаря...
и колкото пъти гори...
неспирно ще се обновява...
неспирно тя ще ме боли...
и тъй вечността ще прекарам...
В неспирно мъчение... сам...
Ще мина нивата на ада... …
Изгубил представа за страх... …
Така изковах си съдбата...
по волята собствена в мен...
И нямам причина да плача...
че Богът към мен е студен...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Андрей Андреев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Това е философски въпрос. Според някои всяко ново нещо е добре забравено старо. Но дори и така да е, отживелици наистина съществуват. Според един покоен вече професор моделът на Католическата църква е изисквал съзвучие с времето, т.е. чести реформи. Така е във всяка сфера от живота - единственото сигурно нещо е промяната. Това, което е било тенденция в миналото, продължава да съществува de jure, но погледнато от друг ъгъл - е отживелица.
  • Аз се пошегувах с това за отживелиците, исках да те усмихна. Отживелици не съществуват. И знаеш ли защо. Защото няма нищо ново под слънцето
  • Определено са много по-възрастни от нас, и определено съм резервиран към огромна част от техните възгледи, и мога да критикувам дълго някои от техните творчески похвати, но това би било проява на субективизъм от моя страна.
    Съгласен съм и с виждането, че няма вечни тенденции, и кой знае, може би нещата наистина ще се обърнат.
    Прави ми впечатлението, че често изкуството, което носи благороден характер, е скрито, често се разпространява по интернет, а на преден план се появяват произведения (от всяка област на изкуството), които притежават отблъскващ характер.
    Може би поради тази причина аниме и манга поредиците са толкова успешни днес... те са една алтернатива, която е синкретична по своя характер, и която може да даде ценни житейски уроци. Може би те са и най-близко до моите разбирания за литература. Огромната част от тях са производни на поредици от книги и романи.
  • Хах, на колко години са тези журещи? Предполагам на много повече от нас с теб. Следователно ние сме бъдещето, а те отживелиците
  • Права си, журито не е гаранция за умения, но когато се състои от трима съвременни автори/критици, е гаранция за съзвучие с времето. На последната дискусия от конкурса, в който участвах, двама от тримата членове на журито, осъдиха символизма като добро начало, но въпреки това - отживелица.
    Времената се менят, а с тях, за съжаление, и темите в литературата.

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...