12 сент. 2018 г., 13:41

Навярно аз в ада ще скитам

839 0 8

Навярно аз в ада ще скитам...
преминал през Страшния съд...
ще чувствам как пламъкът вечен...
превръща в прах моята плът...
и колкото пъти изгаря...
и колкото пъти гори...
неспирно ще се обновява...
неспирно тя ще ме боли...
и тъй вечността ще прекарам...
В неспирно мъчение... сам...
Ще мина нивата на ада... …
Изгубил представа за страх... …
Така изковах си съдбата...
по волята собствена в мен...
И нямам причина да плача...
че Богът към мен е студен...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Андрей Андреев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Това е философски въпрос. Според някои всяко ново нещо е добре забравено старо. Но дори и така да е, отживелици наистина съществуват. Според един покоен вече професор моделът на Католическата църква е изисквал съзвучие с времето, т.е. чести реформи. Така е във всяка сфера от живота - единственото сигурно нещо е промяната. Това, което е било тенденция в миналото, продължава да съществува de jure, но погледнато от друг ъгъл - е отживелица.
  • Аз се пошегувах с това за отживелиците, исках да те усмихна. Отживелици не съществуват. И знаеш ли защо. Защото няма нищо ново под слънцето
  • Определено са много по-възрастни от нас, и определено съм резервиран към огромна част от техните възгледи, и мога да критикувам дълго някои от техните творчески похвати, но това би било проява на субективизъм от моя страна.
    Съгласен съм и с виждането, че няма вечни тенденции, и кой знае, може би нещата наистина ще се обърнат.
    Прави ми впечатлението, че често изкуството, което носи благороден характер, е скрито, често се разпространява по интернет, а на преден план се появяват произведения (от всяка област на изкуството), които притежават отблъскващ характер.
    Може би поради тази причина аниме и манга поредиците са толкова успешни днес... те са една алтернатива, която е синкретична по своя характер, и която може да даде ценни житейски уроци. Може би те са и най-близко до моите разбирания за литература. Огромната част от тях са производни на поредици от книги и романи.
  • Хах, на колко години са тези журещи? Предполагам на много повече от нас с теб. Следователно ние сме бъдещето, а те отживелиците
  • Права си, журито не е гаранция за умения, но когато се състои от трима съвременни автори/критици, е гаранция за съзвучие с времето. На последната дискусия от конкурса, в който участвах, двама от тримата членове на журито, осъдиха символизма като добро начало, но въпреки това - отживелица.
    Времената се менят, а с тях, за съжаление, и темите в литературата.

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...