aap (Ангел)
921 3578
18 nov 2017, 9:29

Навън вали 

  Poesía
410 2 12

Самотен той на масата седеше

И тъжно гледаше навън!?

А мислите му, тъй далече

отлетели като в сън.

 

Дали я вижда или в спомен

спомен стар отново я поглежда пак смутен

И помни ли че коленичи

предложи себе си във този ден.

 

Къде е!? Къде изчезна любовта му?

Таз същата за която в чест се кле.

Таз същата която превръща

нощите във врагове.

 

Бушува, сърцето му бушува във гърдите.

Стомаха свит е на кълбо.

Ръката с трепет вдига питието,

с надежда да олекне на сърцето.

 

Самотен той, за кой ли път

на масата седеше...

И тъжен поглед в стъклото се видя.

Навън вали... Вали и във сърцето.

© Ангел Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Радвам се Приятели че стоплихте сърцето ми с подкрепата и добрите думи!До нови Марго, Веси☺☺☺!
  • Дъждовният период е труден период... Надявам се след него слънцето да озари душата и живота ти. Поздравления за стиха, Ачо! Много ме развълнува!
  • Така е вярвам го!Благодаря Марго!
  • "Навън вали... Вали и във сърцето." Има и такива периоди. Преминават.
  • Надявам се !Благодаря Бени!
  • И мен докосна тъжния ти стих, Ачо!... Но не губи надежда!Не знаеш какво те чака зад ъгъла... Поздрави!
  • Така си е Васе!Благодаря!
  • И времето е с нас. Поздрави!
  • Радвам се Приятели че споделихте моята страничка и ми стоплихте сърцето!До нови Наде ,Влади,Рени усмихната и хубава вечер!Наде ,Влади благодаря ви и за любими!
  • Ех, Аче,.... и в душата ми заваля!
  • Горе главата, Ачо! Най-тъмно е преди разсъмване...
Propuestas
: ??:??